Споменът за теб

Имаше нещо специфично в този човек.Можеше да изглежда като най-страшния убиец, но пак щеше да се държи с теб като с малко кученце.Мога да кажа,че не го познавах , ама изобщо ! Но живеехме блок срещу блок.Майка ми на времето е била колежка с неговата и ,може би,това беше причината да се познаваме .Още от много малка си спомням,че разминавайки се с него по улицата винаги се поздравявахме. И най-странното беше , че не го бях виждала от много ..много време и си мислех , дали следващия път ще ме познае, дали ще ме поздрави ?
      Та има защо да ви пиша това, да ! Защото той ме поздрави , дори ми се усмихна. И пиша това, защото , по дяволите ,дори съседите ми не ме поздравяват !!